Събота, 14 Декември 2019

ЦОП

Центърът за обществена подкрепа към КСУДС предоставя социални услуги за деца и семейства с цел предотвратяване на изоставянето на децата и настаняването им в специализирани институции, превенция на насилието, превенция на риска...... продължава

ЦРДУ

Центърът за работа с деца на улицата предоставя социални услуги, свързани с превенция на попадането на деца на улицата и отпадане от училище, социална рехабилитация и интеграция на деца, живеещи трайно или частично на улицата...... продължава

ЗМБ

Звено „Майка и бебе" е социална услуга в общността, която предоставя временно настаняване до 6 месеца на бременни жени и майки в риск да изоставят децата си, насърчава родителската привързаност, подпомага младите майки чрез...... продължава

ЦСРИ

„Център за социална рехабилитация и интеграция на деца със специални потребности” е социална услуга, чиято дейност цели подкрепа на индивидуалното развитие, поддържане и придобиване на нови способности и самостоятелност ... продължава

ЦНСТ „Майка Тереза”

Център за настаняване от семеен тип /ЦНСТ/ „Майка Тереза” е социална услуга от резидентен тип, която предоставя жизнена среда, близка до семейната, с цел пълноценното израстване и...... продължава

ЦНСТ „Детска къща”

Център за настаняване от семеен тип /ЦНСТ/ „Детска къща” е социална услуга от резидентен тип, която предоставя жизнена среда, близка до семейната, с цел пълноценното израстване и развитие на деца, лишени от родителска грижа,...... продължава

ЖАЛБИ

Вашият глас е много важен за нас и ние искаме да го чуем.

  • Бихме искали да обсъдите с нас трудностите, които сте имали с Вашия социален работник.
  • Бихме искали да Ви окуражим да оформите оплакването си писмено и ако имате нужда от помощ, да се обърнете към нас или друго лице по Ваш избор.
  •   продължава

    A+ R A-

    28.03.2019 г. - в. Марица - Миглена Михтарска: Страхът от изоставяне тласка детето към лоши приятели

    Написана от  Публикувана в Отзвук Понеделник, 01 Април 2019 17:57

    https://www.marica.bg/miglena-mihtarska-strahyt-ot-izostavqne-tlaska-deteto-Article-198564.html

    от Елица Кандева

     

    Миглена Михтарска е бакалавър по социална педагогика и магистър по приложна психология, а сега преминава следдипломна квалификация в Медицинския университет. Работи в социалната сфера от 5 г. като социален работник, психолог, медиатор.

    В момента е психолог в Комплекса за социални услуги за деца и семейства. Участвала е в над 50 тренинга, свързани с подкрепата в социалната сфера, която се променя поради новата специфика - все по-малка роля на фактора бедност и по-голяма на скъсаните емоционални връзки.


    Според национален анализ всяко четвърто дете у нас е с един родител, като другият е зад граница, а една четвърт от хлапетата са оставени на баба, дядо и други роднини или пък самите те са глава на семейство. 14,4 на сто от децата са с двама родители в чужбина. Силна е тенденцията в ромската и турската общност, където 37,2% от децата имат майка или баща зад граница. Така се стига до ситуацията, без реално двойката да е в раздяла, детето да расте при отсъствие на единия родител. Какво се случва с него?


    В практиката си често се натъквам на такива случаи. Децата реагират и по различен начин преживяват. Наскоро имах казус с двама живи родители, които тръгват на гурбет и детето остава при баба си. То формално не е изоставено, но фактически се оказва такова. Споменът за този момент е много силен досега, когато това момиче е вече жена. Тя казва: „Аз нямам спомени от детството. Те започват от момента, когато родителите ми заминаха”. Заминаването им отключва стрес и мобилизира детето да се справи.


    При раздяла децата още в начален етап на конфликта започват да изпитват тревога и напрежение. Околните усещат, че нещо се случва, но рядко родителите го улавят, защото са ангажирани в трудностите помежду си. Ако някой насочи вниманието, вероятността да се потърси помощ е по-голяма. Имах случай с дете в четвърта група на детска градина, което е адаптирано, а изведнъж при раздяла с майката сутрин започва да плаче. Учителката инициира разговор, след като забелязва, че и в отношенията с другите деца то е по-затворено и неспокойно. Оказва се, че родителите са в развод.


    Няма как детето да не е симптом на семейството. То е най-уязвимото и дава първите сигнали, когато нещо сериозно не е наред. Във всяко семейство има конфликти. Но децата знаят кога това е леко и кога нещата стават сериозни.

    Как детето да бъде преведено през раздялата?

    Първо, трябва да има осъзнат и адекватен възрастен, който да сложи думи на ситуацията. Когато никой не обяснява какво става, това увеличава страховете и несигурността. Когато ще се разделят родителите, редно е да седнат и двамата да съобщят на детето: ние сме възрастни, понякога не се разбираме, взели сме това решение, ти ще живееш с единия, но ще се срещаш с другия. Да му се обясни ще се смени ли средата, където ще живее и учи.Това е кризисен момент. Ако детето не се въведе в ситуацията, неговото напрежение ескалира и може да избие в неприемливо поведение или в затваряне, отдръпване, дори във форми на самонараняване.


    Другият начин е родителите да потърсят помощ за себе си от специалист и терапевт за детето. Неутралното лице не е емоционално натоварено. Често, когато родителите са разделени и напрежението помежду им още е голямо, детето се чувства най-добре при човек, който не го ангажира непрекъснато с конфликта, а то може да бъде свободно и да споделя. Децата в такъв момент са в конфликт на лоялност - преценяват как да говорят, какво да правят спрямо единия и другия родител, така че да съхранят себе си, а и да не предават някого. Много им е тежка ролята, а не са зрели за тази отговорност.

    Ранното порастване


    Когато детето расте с единия родител, често поема друга роля и започва да се грижи за него, опитвайки се да замести партньора, забравяйки да бъде дете. Това се забелязва отстрани и се тълкува като зрялост, а всъщност издава проблем. Срещала съм дете на 13 г., което взема решение, касаещо родителите му. Това не е неговата роля и отговорност.

    Когато се налага то да расте без родителите, при осиновените често се наблюдава изплуване на тази травма от изоставянето. Особено ярко е в тийнейджърска възраст. Дори детето да знае и да е подкрепено адекватно, то започва да се пита: Кой съм, аз, откъде идвам, кои са моите биологични родители, защо са ме оставили, каква е моята вина? Наскоро момиче ми каза: „Ще се побъркам, трябва да знам - българка ли съм, туркиня ли съм, ромка ли”. Това е нещо, което дава принадлежност, когато те търсят себе си през пубертета. Връщат се към корена, търсят основата. Когато е ясно или е поработено върху това, има рамка, която помага на детето да се самоопредели и да продължи напред.

    Какво се случва с дете, което не е подкрепено?


    Всяко дете по различен начин преминава през този процес. Имаме случаи на автоагресия и самонараняване, затваряне, изолираност, обърканост, трудно вписване в социален кръг, връзки с неподходящи лица. Детето лъже и манипулира, за да съхрани себе си. Други са по-напористи, агресивни, провокативни, с опозиционно поведение. Търсят непрекъснато потвърждение на тезата: „Аз съм лош и са ме изоставили”. Има ситуации, в които деца със сходна травма се търсят, намират се в класа и влизат в коалиция.

    Когато детето е подкрепено, то по-ясно се позиционира и се разграничава от проблема. Знае, че родителите му се разделят, но не заради него. Че те вече са разделени като съпружеска двойка, но не като родителска, и то остава тяхно дете. Ако майката и бащата продължат да си партнират в родителската роля и бъдат честни с детето, то минава по-безболезнено през този процес. И му дават пример как да се справя с проблемите, когато срещне на свой ред трудности в отношенията. Снема му се вината и отговорността за случващото се. Разбира, че има неща, които зависят и не зависят от него. Че има начини, по които може да подходи, и те са ефективни. Когато работи със специалист, той му предоставя пространство да споделя и да бъде себе си. То остава конфиденциално. Това е място, където може да каже лошото и доброто за близките си. Не се налага да влиза в роля.

    Как да помогне приятелят?


    Приятелите често са първите терапевти за възрастните в труден период. Те могат да дадат алтернатива. Защото често в ситуация на развод не виждаме решение, вглъбени в конфликта. Когато възрастният съумява да продължи по добър начин, детето може да се „закачи” и да се справи. Навлизането на нов член в семейството - партньор на майката или на бащата, също се отразява. Но, ако той е въведен постепенно, ако родителят е наясно, че ще е трайно в живота му, дава на детето послание: „Аз също страдам и имам нужда от подкрепа. Този човек ще е моята опора, той е важен за мен и ще се радвам, ако вие се сработите”.

    Рискът детето да се вкопчи в неподходяща среда

    В над 50% от ситуациите, когато децата по някакъв начин са изоставени, те попадат в рискова среда. В някои случаи се налага да се приложи мярка настаняване в Кризисен център или при близки. Но това се случва, когато няма възрастен, който адекватно да посрещне предизвикателствата при порастването на детето и да му обясни, че това е временна криза, но то има с кого да споделя. Ако подкрепа, то я търси в маргинални групи. Така може да попадне в неподходяща среда, в интернет групи или да бъде подлъгано от хора с различна самоличност от тази, която афишират.


    Най-добрата превенция е грижата и любовта - да има поне един човек, на когото детето може да разчита. Който да е неговата значима фигура и към когото да се обръща в трудни моменти. Най-добрият път е родителите да се дистанцират от проблемите в отношенията си и да се фокусират върху родителската си роля. Колебаейки се как да постъпят, нека изхождат от това кое според тях е най-доброто за детето. Тогава човек се събира и си казва, че има нещо друго в живота, което му е по-важно от съдебните дела и кой е виновен за разпадането на двойката.

    Най-сериозните рискове са за деца в ситуация на продължителен конфликт - когато се проточи с години бракоразводно дело и се залитне в обвинения между партньорите, като се очаква детето да бъде едва ли не арбитър. Конфликт, разрешен в рамките на 1-2 г., когато проблемът е поставен в рамка и е споделен с детето, по-лесно се преодолява и последиците са само временен емоционален дискомфорт. Когато болезненият процес продължи твърде дълго, вече има спад в мотивацията за учене, риск от отпадане от училище, попадане в неподходящи среди, ранни връзки, сексуализация и търсене на внимание по неподходящ начин. Това може да се избегне, ако възрастните не потъват в конфликта си, а търсят решение заедно с детето.

     

    Прочетена 155 пъти Последно променена в Понеделник, 01 Април 2019 18:04